Чесън


Роднината на чесъна е Южна Азия. Той се е отглеждал и използувал за храна и лекарство още в най-древни времена.

У нас чесънът се отглежда в цялата страна, но в по-ограничен размер от лука.

Чесънът е многогодишно луковично растение.

Реклами

Той има разнообразен химичен състав и в сравнение с лука е значително по-богат на хранителни вещества, минерални соли и витамини. Луковицата му съдържа 61,4% вода, 29,1% въглехидрати,6,3% белтъчини, 1,8% целулоза, както и калиеви – 992 мг%, фосфорни – 178,6 мг% и железни соли – 2,7 мг%. Съдържа витамини от група В, витамините С и РР. Зеленият чесън съдържа по-големи количества витамин С и витамин А /каротин/.

Реклами

Чесънът съдържа до 158 мг% етерично масло, на което се дължи специфичната му миризма. В него се намират големи количества фитонциди, поради което той се смята за едно от най-сигурните предпазни средства срещу дизентерия, бактерии, гъбички, вируси и други заразни болести.

Чесънът трябва да се консумира прясно приготвен. При престояването му се загубват ценни съставки и се променят качествата и вкуса му.

Той не е подходяща храна при стомашно-чревни заболявания.

Реклами

Рецепти с чесън:

Чеснов сос

Чеснови хлебчета

Пържени тиквички с чеснов сос

Таратор

Млечна салата

Съхраняване на чесъна в прясно състояние

За продължително съхраняване се оставя пролетния чесън.

Едрият есенен чесън има къс физиологичен период на покой и се запазва до началото на зимата.

Чесънът се прибира, когато листата му пожълтеят и шийките омекнат, но преди полягането на лъжестъблата. Изваден, той се оставя на самото място да се просуши на открито около 5-6 дни, след което се сплита на плитки. В такъв случай лъжестъблото се отрязва с нож на 2-3 см от главата.

Реклами

Съхранява се в проветриви помещения, а след настъпване на студовете се прибира в помещение с температура около 0 градуса и относителна влажност на въздуха 75-80 %.

Реклами