Полезните свойства на лука


Лукът е едно от най-разпространените зеленчукови растения, което притежава не само особени вкусови качества, но и лечебни свойства. Още древните гръцки лекари са го препоръчвали за усилване на апетита и като очистващо средство. Римляните са го използували широко, като смятали, че добавен обилно към храната, той придава на хората сила и храброст. Лукът произхожда от Средна Азия, откъдето е пренесен в европейските страни през средните векове. Днес лукът се отглежда във всички страни на света. У нас той се използва широко. Няма българско ястие, в което лукът да не участва под една или друга форма. Консумира се през цялата година – през пролетта най-често като зелен, а през останалата част на годината като зрял.

Реклами

Лукът е многогодишно растение. Луковицата му съдържа 86,3% вода, 10,5% въглехидрати, 1,7% белтъчини, 0,6% целулоза, 0,3% мазнини и 0,6% обща пепел. От минералните вещества в най-голямо количество са солите на калия – 173 мг % на фосфора – 51,9 мг % на магнезия – 27,6 мг %, а в по-малки количества са солите на калция, натрия, желязото и др. Количествата на витамините в луковицата са много малки – витамин С 9 мг %, а витамините В1, В2, РР и Е са минимални. Зелените листа на лука са по-богати с витамин С – 24 мг %. Те съдържат и по-голямо количество калиеви соли – 210 мг %.

Лукът, приет в суров вид, влияе добре върху храносмилането, като предизвиква по-обилно отделяне на стомашен сок. В резултат на това приетата храна се смила и усвоява по-добре.

Реклами

Етеричното масло, съдържащо фитонциди, с което е богат лукът, допринася за унищожаването на вредните бактерии, попаднали в стомаха заедно с храната. Доказано е, че фитонцидите в лука убиват причинителите на опасни заболявания у човека – стафилококите, стрептококите, холерните и парахолерните и дизентерийните бактерии.

Лукът се прилага широко в народната медицина при навяхване, циреи, за омекчаване на мазоли и др.